15 септември е – и вместо баналните поздрави за първия учебен

15 септември е – и вместо баналните поздрави за първия образователен ден като „ Книгата е прозорец към света “ или „ Знанието е мощ “, взех решение да ви опиша една история от учебника по човечност, в случай че подобен някой беше измислил.

История, която наподобява на приказка, само че в действителност ни припомня, че силата е в любовта, търпението и хубостта. Една семпла, деликатна и простичка история, която ни кара да си спомним, че всички се раждаме положителни, а по този начин ловко сме не запомнили това.

В нашия вход пристигна да живее баба Искра

Беше на 84 години. Мила, приятна бабичка, постоянно усмихната, приветлива. За мен тя беше авторитетна. Първата ѝ работа беше да украси входа със саксии с цветя. Красота! На идващия ден най-ярките цветя ги нямаше – бяха откраднати. По околните спирки можеше да се видят мургави продавачи на саксии с цветя – саксиите на баба Искра…

Със съседите взехме решение да заключваме входа и да сложим домофон. А баба Искра постави на стените цитати от известни хора, събуждащи съвестта, и още веднъж сложи саксии с цветя. Уютно! На стълбището започнаха да се събират шумни младежи. Нашата баба излезе и… им предложи вода и сокове. Те дълго се смяха, строшиха саксиите, събориха рамките. На идващия ден тя още веднъж сложи цветя и рамките с цитати от класици. Под таблото за разгласи до пощенските кутии подреди книги.

Пак пристигнаха юношите. Шумяха, провикваха се. Тя излезе и им предложи чай, вода и от преди малко изпечените ѝ сладкиши, миришещи вкусно на дом. Децата не можаха да устоят. На потегляне си взеха книжки от рафтчето с заричане да ги прочетат.

Цветята и рамките останаха непокътнати.

На идващия ден тя изнесе пластмасова бутилка с вода, с цел да могат всички да поливат цветята. И… нови книги. Вечерта пристигнаха младежите и за наше удивление поливаха цветята, безшумно се смееха, бърбореха отзивчиво. Баба се върна при тях с чай, кифлички и цялостна бутилка с вода. Помоли децата да се грижат за цветята. Те започнаха да идват всеки ден. Възмутен комшия даже извика полиция.

Когато служителите на реда започнаха да разпитват децата, нашата баба излезе и сподели, че са нейни посетители, пристигнали за книжки и да оказват помощ за цветята. На потегляне на служителите на реда връчи книги и от сладките си, като ги изпрати с

„ Бог да е с вас, момчета! “

Скоро имахме изненада: майстори инсталираха същинска библиотека във входа и до нея висна публикация:

„ Молба! Ако имате у дома забавни книги, към този момент прочетени от вас, апелирам споделете ги! А тези, които са взели книги, върнете ги, когато свършите, в случай че обичате. Те могат да са нужни на други! “

Входната библиотека се запълни с книги. Монтирахме и втора. Цветя започнаха да изнасят и други наши съседки. Цитати в красиви рамки също. Всяка вечер оставяхме входната врата отключена за бабините младежи. Не беше необичайност да забележим насядали по стълбите деца, четящи книги под стълбищното осветяване.

Мина време. Баба Искра умря

Но нейните „ деца “ продължиха да идват. Понякога на групи, от време на време по един. Разпределиха се по собствен ред, поливаха бабините цветя, четяха книги. Нито едно цвете не увехна. Под некролога на баба Искра нарисуваха фенер – техният знак, и написаха с маркер:

„ Една другарка ми каза…, че търпението у индивида идва единствено от Бога! “

На този 15 септември, първи образователен ден, дано помним, че добротата в сърцата ни не се нуждае от овации – тя безшумно основава чудеса, които се виждат единствено от тези, които имат очи да ги видят.

Димитър Димитров/ SafeNews